21 авг. 2024 г., 10:34

Животът ни

602 0 0

Животът ни е вълнено кълбо

от нишки тънки, здрави, пъстри,

увити и пресукани в едно

от Божии умели пръсти.

 

И пуснат от невидима ръка

търкаля се животът ни, не спира,

подскача по неравната земя

лети надолу, пътя не подбира.

 

А шарките се сменят главоломно

във многото неспиращи подскоци-

ту  светли са, ту сивкаво оловни

и кал, и слънце в гънките си носи.

 

Кълбото тъй стремително лети-

обръщаш се и минал си километри!

Ей,  вчера в утрешния ден трепти,

като за миг година се преметне.

 

И през глава във него завъртян

ту стъпваш здраво на крака,

а после си по гръб прострян,

след туй политаш в небеса.

 

Животът ни е вълнено кълбо

захвърлено по стръмен склон надолу,

хем топли  плътното валмо,

хем дращи кожата на голо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...