21 авг. 2024 г., 10:34

Животът ни

612 0 0

Животът ни е вълнено кълбо

от нишки тънки, здрави, пъстри,

увити и пресукани в едно

от Божии умели пръсти.

 

И пуснат от невидима ръка

търкаля се животът ни, не спира,

подскача по неравната земя

лети надолу, пътя не подбира.

 

А шарките се сменят главоломно

във многото неспиращи подскоци-

ту  светли са, ту сивкаво оловни

и кал, и слънце в гънките си носи.

 

Кълбото тъй стремително лети-

обръщаш се и минал си километри!

Ей,  вчера в утрешния ден трепти,

като за миг година се преметне.

 

И през глава във него завъртян

ту стъпваш здраво на крака,

а после си по гръб прострян,

след туй политаш в небеса.

 

Животът ни е вълнено кълбо

захвърлено по стръмен склон надолу,

хем топли  плътното валмо,

хем дращи кожата на голо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...