Животът ни е вълнено кълбо

от нишки тънки, здрави, пъстри,

увити и пресукани в едно

от Божии умели пръсти.

И пуснат от невидима ръка

търкаля се животът ни, не спира,

подскача по неравната земя

лети надолу, пътя не подбира.

А шарките се сменят главоломно

във многото неспиращи подскоци-

ту  светли са, ту сивкаво оловни

и кал, и слънце в гънките си носи.

Кълбото тъй стремително лети-

обръщаш се и минал си километри!

Ей,  вчера в утрешния ден трепти,

като за миг година се преметне.

И през глава във него завъртян

ту стъпваш здраво на крака,

а после си по гръб прострян,

след туй политаш в небеса.

Животът ни е вълнено кълбо

захвърлено по стръмен склон надолу,

хем топли  плътното валмо,

хем дращи кожата на голо.