Aug 21, 2024, 10:34 AM

Животът ни

  Poetry
598 0 0

Животът ни е вълнено кълбо

от нишки тънки, здрави, пъстри,

увити и пресукани в едно

от Божии умели пръсти.

 

И пуснат от невидима ръка

търкаля се животът ни, не спира,

подскача по неравната земя

лети надолу, пътя не подбира.

 

А шарките се сменят главоломно

във многото неспиращи подскоци-

ту  светли са, ту сивкаво оловни

и кал, и слънце в гънките си носи.

 

Кълбото тъй стремително лети-

обръщаш се и минал си километри!

Ей,  вчера в утрешния ден трепти,

като за миг година се преметне.

 

И през глава във него завъртян

ту стъпваш здраво на крака,

а после си по гръб прострян,

след туй политаш в небеса.

 

Животът ни е вълнено кълбо

захвърлено по стръмен склон надолу,

хем топли  плътното валмо,

хем дращи кожата на голо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...