21.08.2024 г., 10:34

Животът ни

600 0 0

Животът ни е вълнено кълбо

от нишки тънки, здрави, пъстри,

увити и пресукани в едно

от Божии умели пръсти.

 

И пуснат от невидима ръка

търкаля се животът ни, не спира,

подскача по неравната земя

лети надолу, пътя не подбира.

 

А шарките се сменят главоломно

във многото неспиращи подскоци-

ту  светли са, ту сивкаво оловни

и кал, и слънце в гънките си носи.

 

Кълбото тъй стремително лети-

обръщаш се и минал си километри!

Ей,  вчера в утрешния ден трепти,

като за миг година се преметне.

 

И през глава във него завъртян

ту стъпваш здраво на крака,

а после си по гръб прострян,

след туй политаш в небеса.

 

Животът ни е вълнено кълбо

захвърлено по стръмен склон надолу,

хем топли  плътното валмо,

хем дращи кожата на голо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...