Животът ни е вълнено кълбо
от нишки тънки, здрави, пъстри,
увити и пресукани в едно
от Божии умели пръсти.
И пуснат от невидима ръка
търкаля се животът ни, не спира,
подскача по неравната земя
лети надолу, пътя не подбира.
А шарките се сменят главоломно
във многото неспиращи подскоци-
ту светли са, ту сивкаво оловни
и кал, и слънце в гънките си носи.
Кълбото тъй стремително лети-
обръщаш се и минал си километри!
Ей, вчера в утрешния ден трепти,
като за миг година се преметне.
И през глава във него завъртян
ту стъпваш здраво на крака,
а после си по гръб прострян,
след туй политаш в небеса.
Животът ни е вълнено кълбо
захвърлено по стръмен склон надолу,
хем топли плътното валмо,
хем дращи кожата на голо.
© Ани Всички права запазени