24 апр. 2007 г., 12:36

Животът - полица без дата и падеж

973 0 16

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.


Във него потопи се, в обичта ми,
тъй както птицата - към живата вода
е устремена, със вятъра се бори,
но към мене утолена се завръща тя.


Време ти е нужно? И щом трябва - ето!
Но то самО изисква, разбери,
ти първо да си в мир със себе си,
едва тогава щастието ще те покори.


До теб съм сгушена, а мислите си криеш.
Очаквам те за дълго да се спреш.
Намерил радостта в живота си, отпий я -
чрез нея щастието ти ще привлечеш.


И нека изживеем дните като празници,
защото сме без полица родени.
Животът е без дата на падеж, готов ли си
да споделиш остатъка му с мене?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....