Apr 24, 2007, 12:36 PM

Животът - полица без дата и падеж

  Poetry
965 0 16

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.


Във него потопи се, в обичта ми,
тъй както птицата - към живата вода
е устремена, със вятъра се бори,
но към мене утолена се завръща тя.


Време ти е нужно? И щом трябва - ето!
Но то самО изисква, разбери,
ти първо да си в мир със себе си,
едва тогава щастието ще те покори.


До теб съм сгушена, а мислите си криеш.
Очаквам те за дълго да се спреш.
Намерил радостта в живота си, отпий я -
чрез нея щастието ти ще привлечеш.


И нека изживеем дните като празници,
защото сме без полица родени.
Животът е без дата на падеж, готов ли си
да споделиш остатъка му с мене?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...