Един след друг се движим под диктовка
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят
как трябва да живееш, всъщност, ти,
оказва се, за съжаление, накрая,
че следвал си натрапени мечти.
Отвсякъде посреща те насмешка
във неразбиращ, чужд и празен взор
и блъскаш се в потребността човешка
да се присъжда "гордост" и "позор". ...