21 ago 2010, 16:41

Животът си е наш

1.1K 0 4

Един след друг се движим под диктовка

на масата "разумни" същества,

вървим във съвършена маршировка,

въртим се постоянно във кръга.

Все става тъй - останалите знаят

как трябва да живееш, всъщност, ти,

оказва се, за съжаление, накрая,

че следвал си натрапени мечти.

Отвсякъде посреща те насмешка

във неразбиращ, чужд и празен взор

и блъскаш се в потребността човешка

да се присъжда "гордост" и "позор".

Замисляш се какъв е резултатът -

един на нула в полза на Света,

съзнаваш ясно - трябва правилата

да се променят... или нарушат!

Всеки сам поставя свойте граници

и си изгражда собствен мироглед,

избира си дали да плаща данъци

на чуждия, така наречен, ред...

Животът си е наш и само ние ще

избираме по кой път да вървим -

извън шосето, по пътеки виещи,

към хоризонта и отвъд ще се стремим!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има стремеж. Харесах!
  • Продавам душата си ръждива за скрап,
    за нея не искам и грош,
    да я потулят в забрава в тъмния свят,
    на зейнала бездна в пустата нощ.

    Ще намеря лице без израз студено,
    с очи от прилепнал сив прах,
    тъй няма да гледам добряшки смирено,
    няма да сещам ни болка,ни страх.

    Навместо сърце ще сложа камбана –
    хладна,студена като зимния стон,
    само тъй ще оцелея,при вас ще остана,
    надут с хелий,но празен балон...

    Живей си Живота! Стиха ти мн. ми хареса!
  • когато се удариш в решетките на твойта свобода...
    пееха подуене блус бенд.
    светъл да е хоризонта ти
  • много добър!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...