1 нояб. 2022 г., 07:45

Животът в едно стихотворение 

  Поэзия
216 0 4

Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете

е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.

Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.

За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
 

Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби.

Детето след година се изправя и почва по земята да върви.

Родителите носят го на рамо. Обичат го до сетния си дъх.

Детенцето си има татко, мама, които са за него светъл връх.
 

Годините минават и отлитат. Момчето им мечтае и расте.

Животът се търкаля като пѝта в родителски, изнурени ръце.

Не чакайте поредната ми драма, която ще стоваря изведнъж.

Момчето уважава татко, мама. Превърна се в един изискан Мъж.
 

Животът се усмихна някак бледно. Родителите Господ ги прибра.

Момчето ги изпрати за последно в прегръдката на топлата земя.

Загледах се в тъговната картина, запътил се по дългия си път.

Момчето бе баща на двама сина, с които продължава се родът...

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??