Животът в едно стихотворение
Божествената връзка между майка и нейното усмихнато дете
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби.
Детето след година се изправя и почва по земята да върви.
Родителите носят го на рамо. Обичат го до сетния си дъх.
Детенцето си има татко, мама, които са за него светъл връх.
Годините минават и отлитат. Момчето им мечтае и расте.
Животът се търкаля като пѝта в родителски, изнурени ръце.
Не чакайте поредната ми драма, която ще стоваря изведнъж.
Момчето уважава татко, мама. Превърна се в един изискан Мъж.
Животът се усмихна някак бледно. Родителите Господ ги прибра.
Момчето ги изпрати за последно в прегръдката на топлата земя.
Загледах се в тъговната картина, запътил се по дългия си път.
Момчето бе баща на двама сина, с които продължава се родът...
© Димитър Драганов All rights reserved.
