16 дек. 2009 г., 12:23

Жоркови неволи

1.1K 0 6

Вече съм във втори клас,
знам да пиша и чета,
математиката скучна
смятам си я - хей, така...

А и госпожата строга
вечно мен следи с очи,
знае си, че аз съм Георги -
който прави куп бели.

И домашни все ми дава,
вкъщи да се упражнявам.
Аз й казвам, че не става -
знанията си не давам.

И задачи с неизвестни
мога бързо да реша...
Ала разберете, хора,
че играй ми се сега.

Искам аз да ритам топка
и да карам колело...
Но ще трябва да се уча,
че било е за добро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...