16.12.2009 г., 12:23

Жоркови неволи

1.1K 0 6

Вече съм във втори клас,
знам да пиша и чета,
математиката скучна
смятам си я - хей, така...

А и госпожата строга
вечно мен следи с очи,
знае си, че аз съм Георги -
който прави куп бели.

И домашни все ми дава,
вкъщи да се упражнявам.
Аз й казвам, че не става -
знанията си не давам.

И задачи с неизвестни
мога бързо да реша...
Ала разберете, хора,
че играй ми се сега.

Искам аз да ритам топка
и да карам колело...
Но ще трябва да се уча,
че било е за добро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...