16.12.2009 г., 12:23

Жоркови неволи

1.1K 0 6

Вече съм във втори клас,
знам да пиша и чета,
математиката скучна
смятам си я - хей, така...

А и госпожата строга
вечно мен следи с очи,
знае си, че аз съм Георги -
който прави куп бели.

И домашни все ми дава,
вкъщи да се упражнявам.
Аз й казвам, че не става -
знанията си не давам.

И задачи с неизвестни
мога бързо да реша...
Ала разберете, хора,
че играй ми се сега.

Искам аз да ритам топка
и да карам колело...
Но ще трябва да се уча,
че било е за добро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...