Валери_Станков (Валери Станков)
1414 947
21 февр. 2023 г., 14:38

Жребий 

  Поэзия » Любовная
280 8 7

ЖРЕБИЙ

 

Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх
от крило.

 

И не знам –
върху мен, върху тебе ли
срина Бог този жребий нелеп? –
да броим непостигнати хребети,
на които не стъпихме с теб.

 

Ако дойдеш със птиците, моля те? –
влез във моето малко гнездо.
Спрях да вярвам на идните пролети.
И отдавна не чакам
Годо.

 

И – проводил отвъд низ от есени,  
все се питам – мишленце в долап –
от какво ли тесто сме омесени,  
че със теб не омесихме
хляб?

 

И не вярвам,
че нас ни е имало.
Птице моя, помахай с крило?
Вече всичко е толкова минало,
че не зная дали е било.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е страхотно!
  • И не знам –
    върху мен, върху тебе ли
    срина Бог този жребий нелеп? –
    да броим непостигнати хребети,
    на които не стъпихме с теб.

    Поезия, продиктувана свише, мога да те чета непрестанно, възхитително!
  • Затова се възхищавам на таланта ти, Валери. Уважавам на всеки умението да пише, но без смях, разбира се. Благодарна съм на насърчителните думи на една американска писателка, Сю Таунсенд. „Ако всички поети се самоубиваха след първия отказ, светът не би познал поезията.“
  • Не си падам по т. нар. "творчески" мъки в поезията, мила Дани. Като гледам колко хора се мъчат покрай мене, ме напушва смях.
  • Удоволствие е да чета стихотворенията ти, Валери! С лекота пишеш за всичко, дори и за най-съкровените чувства! Благодаря!
  • Отново великолепна поезия.
  • Красива съкровена поезия! Неповторима!
Предложения
: ??:??