Тръгна си лятото с уморени нозе
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан,
за малко приседна на нашата маса,
дари песъчинки с огненочервен плам,
запя за сбогом и в сладък сън ни унесе.
Тръгна си... след изкусния свой летеж,
облъчи ни с вятърна, мощна енергия,
като феникс изровен от пепелта,
да летим ориса ни - на лятото жребия.