Жребий

Poetry » Philosophical

950 0 5

Тръгна си лятото с уморени нозе

и палави сенки на толкова влюбени,

тъжни са чайките над разлюляно море,

тръгна си лятото от златните дюни.

С писък пресипнал и вечност на океан,

за малко приседна на нашата маса,

дари песъчинки с огненочервен плам,

запя за сбогом и в сладък сън ни унесе.

Тръгна си... след изкусния свой летеж,

облъчи ни с вятърна, мощна енергия,

като феникс изровен от пепелта,

да летим ориса ни - на лятото жребия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velikataniki (Николина Милева)

Хубав стих

2013-09-02T15:39:48+03:00
oksimoron (Христов)

!!*

2013-09-02T14:29:14+03:00
valqka (Валентин Василев)

Хубаво!

2013-09-02T13:23:27+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Мандатът на сезоните е стриктен.
Изтича времето. Намръщен термометърът
предупреждава като синоптика,
че е опасно туй, което следва.
А може би, кой знае.Две и двеста
сезони са вилняли над главите ни.
Ще понесем и идващата есен
и може би дори ще я обикнем...

Поздрави, Русокоске!

2013-09-02T00:00:36+03:00
Sanvali (Санвали)

Красиво си го описала!

2013-09-01T16:49:50+03:00