19 янв. 2019 г., 14:07

Жълтите павета 

  Поэзия » Гражданская
403 1 4

Вървя по жълтите павета

загърбен с дните на живота.

А в пътя не растат лалета

и няма тук висока кота.

 

И трия старата подметка

със всяка пропиляна крачка.

Расте житейската ми сметка

и задушавам се от храчка.

 

Дали животът ще ми стигне

да си надвия фукарлъка?

Дали стандартът ще се вдигне

или ще съм си аз балъка?

 

Мълчат си жълтите павета...

Мълчат, мълчат и са си споко.

Пързалят те страната клета

и я наказват тъй жестоко!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??