Вървя по жълтите павета
загърбен с дните на живота.
А в пътя не растат лалета
и няма тук висока кота.
И трия старата подметка
със всяка пропиляна крачка.
Расте житейската ми сметка
и задушавам се от храчка.
Дали животът ще ми стигне
да си надвия фукарлъка?
Дали стандартът ще се вдигне
или ще съм си аз балъка?
Мълчат си жълтите павета...
Мълчат, мълчат и са си споко.
Пързалят те страната клета
и я наказват тъй жестоко!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
