19.01.2019 г., 14:07 ч.

Жълтите павета 

  Поезия » Гражданска
453 1 4

Вървя по жълтите павета

загърбен с дните на живота.

А в пътя не растат лалета

и няма тук висока кота.

 

И трия старата подметка

със всяка пропиляна крачка.

Расте житейската ми сметка

и задушавам се от храчка.

 

Дали животът ще ми стигне

да си надвия фукарлъка?

Дали стандартът ще се вдигне

или ще съм си аз балъка?

 

Мълчат си жълтите павета...

Мълчат, мълчат и са си споко.

Пързалят те страната клета

и я наказват тъй жестоко!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??