Жълтите павета
Вървя по жълтите павета
загърбен с дните на живота.
А в пътя не растат лалета
и няма тук висока кота.
И трия старата подметка
със всяка пропиляна крачка.
Расте житейската ми сметка
и задушавам се от храчка.
Дали животът ще ми стигне
да си надвия фукарлъка?
Дали стандартът ще се вдигне
или ще съм си аз балъка?
Мълчат си жълтите павета...
Мълчат, мълчат и са си споко.
Пързалят те страната клета
и я наказват тъй жестоко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
