Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали.
Между капките жълтото свети.
Да изкачат самотни и странни скали
се надяват наивни поети.
Есента си е Муза! Клише, или не,
превърни я в каквото ти стиска!
Постави удивителна малка поне,
или кръглата, жълта усмивка! ...