Жълто

Poetry

874 0 12

Тази вечер е бедна на думи. Стоя

и зад някаква сипкава болка се крия...

Със забравена тубичка златна боя,

есента нарисувах – вземи я!

Вечерта е бездумна... Дълго вали.

Между капките жълтото свети.

Да изкачат самотни и странни скали

се надяват наивни поети.

Есента си е Муза! Клише, или не,

превърни я в каквото ти стиска!

Постави удивителна малка поне,

или кръглата, жълта усмивка!

Тази нощ ми е есенно! Жълта тъга

вместо думи пилее се в мрака...

Мълчаливо приседна до мен на брега,

листопадите свои да чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

"...Жълта тъга
вместо думи пилее се в мрака..."
Въздействащо...

2014-09-28T10:07:30+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Есента е и тъжна, и красива. Усеща се в стиха ти. Хареса ми.

2014-09-27T19:05:07+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Муза си е Есента, да... Жълто, тъжно и тихо е...
Хубаво е, Раде!

2014-09-26T00:35:00+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Още при първият прочит ми стана любим. И се чудя толкова дни какво да ти напиша, защото хем е красиво, хем боли...
Подаравям ти шушнещо парченце оранжева зима, дори и за една нощ

2014-09-25T11:38:24+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Още едно хубаво стихотворение прибавяш към обширния цикъл, озаглавен "Есен", Рада. Поздравления!

2014-09-24T20:11:16+03:00