Жълто
Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали.
Между капките жълтото свети.
Да изкачат самотни и странни скали
се надяват наивни поети.
Есента си е Муза! Клише, или не,
превърни я в каквото ти стиска!
Постави удивителна малка поне,
или кръглата, жълта усмивка!
Тази нощ ми е есенно! Жълта тъга
вместо думи пилее се в мрака...
Мълчаливо приседна до мен на брега,
листопадите свои да чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
