Жълто

Poesía

877 0 12

Тази вечер е бедна на думи. Стоя

и зад някаква сипкава болка се крия...

Със забравена тубичка златна боя,

есента нарисувах – вземи я!

Вечерта е бездумна... Дълго вали.

Между капките жълтото свети.

Да изкачат самотни и странни скали

се надяват наивни поети.

Есента си е Муза! Клише, или не,

превърни я в каквото ти стиска!

Постави удивителна малка поне,

или кръглата, жълта усмивка!

Тази нощ ми е есенно! Жълта тъга

вместо думи пилее се в мрака...

Мълчаливо приседна до мен на брега,

листопадите свои да чака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

"...Жълта тъга
вместо думи пилее се в мрака..."
Въздействащо...

2014-09-28T10:07:30+03:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Есента е и тъжна, и красива. Усеща се в стиха ти. Хареса ми.

2014-09-27T19:05:07+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Муза си е Есента, да... Жълто, тъжно и тихо е...
Хубаво е, Раде!

2014-09-26T00:35:00+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Още при първият прочит ми стана любим. И се чудя толкова дни какво да ти напиша, защото хем е красиво, хем боли...
Подаравям ти шушнещо парченце оранжева зима, дори и за една нощ

2014-09-25T11:38:24+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Още едно хубаво стихотворение прибавяш към обширния цикъл, озаглавен "Есен", Рада. Поздравления!

2014-09-24T20:11:16+03:00