Жълъдини - жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби -
паднала роса.
Съмнало. Едва сега
в сънния покой
счуло се - пригласял им...
Не видяли кой.
Счуло се - и млъкнало.
Никаква следа.
Утрото потръпнало,
сякаш от студа.
И - в небето гълъби,
а денят суши
по земята - жълъди,
дървени сълзи.
© Райчо Русев Все права защищены