Жълъдини - жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби -
паднала роса.
Съмнало. Едва сега
в сънния покой
счуло се - пригласял им...
Не видяли кой.
Счуло се - и млъкнало.
Никаква следа.
Утрото потръпнало,
сякаш от студа.
И - в небето гълъби,
а денят суши
по земята - жълъди,
дървени сълзи.
© Райчо Русев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
