27 мая 2008 г., 17:59
Жътварят
Безкрайна вечер - още миг
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.
Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.
Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.
Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.
Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ивайло Иванов Все права защищены
Предложения
-
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
