Жътварят
Безкрайна вечер - още миг
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.
Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.
Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.
Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.
Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Иванов Всички права запазени
