planineca (Ивайло Иванов)
2 3
May 27, 2008, 5:59 PM

Жътварят 

  Poetry » Phylosophy
717 0 11
Безкрайна вечер - още миг
и в огън ще е пак небето,
в далечината - страшен вик,
коса проблясва сред полето.
Присядам аз, а той мълчи,
в очите сякаш ме поглежда,
замахва с първите лъчи,
изчезва всякаква надежда.
Обръща се и тръгва сам,
в сумрака утринен потъва,
без капчица излишен свян
душите наши той разпъва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??