6 авг. 2014 г., 19:19  

Ка-материя

1.7K 4 14

 

Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел
на мислите
към гарата на тъмната материя.
Лъчите светлина
са съхнещи листа
в есента на небитието.
Междинността
напомня необятното.
Неназовимото те вика,
но нямаш име да го чуеш.
Незримото ти се явява
чисто голо -
най-красивата жена.
Но нямаш пръстите
да я докоснеш.
Водата на сътворението

(в Битие: 1:2)
мие нозете ти и те кръщава.
Но нямаш кожата да я усетиш.
Не си нито жив и нито мъртъв
си -
междинност - Ка-материя
от теорема на Болцано.
Не можеш да умреш.
Не можеш да възкръснеш. -
Кръст - на кръст
саморазпънал се.
Съд си за живота
без да консумираш.
Нетленност в тяло си
и тяло на нетленноста.
Междинност си
междинност ще останеш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • “Водата на сътворението
    (в Битие : 1:2)
    мие нозете ти и те кръщава.
    Но нямаш кожата да я усетиш. ...” !!!

    Толкова много си казал!
    Благодаря!
  • Мерси, Йоана! Трогнат съм от вниманието.
  • ...Вятърът напомня празнота.
    Тъгата - липсата на спирка...
    !!!
  • Благодаря ти, Маги за чудесния коментар, съдържащ толкова ценни мисли!

    Весела неделя и нека новата ти седмица да е осеяна с поетично вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • междинност... времето между две крачки,
    между тъмното и светлото, и обратно,
    от "не" до "да"... и от "да" до "не"
    и всичко между вчера, днес и утре..
    до вечността..

    мисана...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...