dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
13 нояб. 2025 г., 06:59

Къде извира надеждата...

189 3 8
Къде извира надеждата

Лутам се напоследък, питам -

къде, всеки извор намира...

Надеждата, къде извира -

не за мен само, вода - жива...

Отдавна съм без тебе, мили -

с времето връщам се мислено,

по пътя, от двама изминат -

ще го следвам с обич самичка...

От обич надежда извира -

и от тез, след нас идващите...

А ти с обич ме пренасити,

още в мен е - давам на всички...

Пак ще сбере тя душите ни,

някой Божи ден, завинаги...

С вяра, непобедима -

Боже - упование мое си Ти!

 

. ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Много благодаря за "Любими", Мони!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Наташа, благодаря ти за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря много, Младен - и за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Сърдечно ви благодаря, Миночка и Младен - за вашите чудесни оптимистични коментари!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Въпросът от заглавието на стихотворението получава отговор вътре в текста:
    "От обич надежда извира". Наистина обичта - чистата и свята обич е изворът на надеждата. Двама души остават завинаги свързани с такава обич, защото тя съществува дори извън пространството и времето. Веднъж свързани с нея, те пребъдват чрез нея във Вечността. Поздравление за прекрасния ти и вълнуващ стих, Дора, посветен на твоя ближен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0