dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
13.11.2025 г., 6:59

Къде извира надеждата...

188 3 8
Къде извира надеждата

Лутам се напоследък, питам -

къде, всеки извор намира...

Надеждата, къде извира -

не за мен само, вода - жива...

Отдавна съм без тебе, мили -

с времето връщам се мислено,

по пътя, от двама изминат -

ще го следвам с обич самичка...

От обич надежда извира -

и от тез, след нас идващите...

А ти с обич ме пренасити,

още в мен е - давам на всички...

Пак ще сбере тя душите ни,

някой Божи ден, завинаги...

С вяра, непобедима -

Боже - упование мое си Ти!

 

. ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Много благодаря за "Любими", Мони!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Наташа, благодаря ти за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря много, Младен - и за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Сърдечно ви благодаря, Миночка и Младен - за вашите чудесни оптимистични коментари!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Въпросът от заглавието на стихотворението получава отговор вътре в текста:
    "От обич надежда извира". Наистина обичта - чистата и свята обич е изворът на надеждата. Двама души остават завинаги свързани с такава обич, защото тя съществува дори извън пространството и времето. Веднъж свързани с нея, те пребъдват чрез нея във Вечността. Поздравление за прекрасния ти и вълнуващ стих, Дора, посветен на твоя ближен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0