dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
13.11.2025 г., 6:59

Къде извира надеждата...

194 3 8
Къде извира надеждата

Лутам се напоследък, питам -

къде, всеки извор намира...

Надеждата, къде извира -

не за мен само, вода - жива...

Отдавна съм без тебе, мили -

с времето връщам се мислено,

по пътя, от двама изминат -

ще го следвам с обич самичка...

От обич надежда извира -

и от тез, след нас идващите...

А ти с обич ме пренасити,

още в мен е - давам на всички...

Пак ще сбере тя душите ни,

някой Божи ден, завинаги...

С вяра, непобедима -

Боже - упование мое си Ти!

 

. ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Много благодаря за "Любими", Мони!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Наташа, благодаря ти за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря много, Младен - и за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Сърдечно ви благодаря, Миночка и Младен - за вашите чудесни оптимистични коментари!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Въпросът от заглавието на стихотворението получава отговор вътре в текста:
    "От обич надежда извира". Наистина обичта - чистата и свята обич е изворът на надеждата. Двама души остават завинаги свързани с такава обич, защото тя съществува дори извън пространството и времето. Веднъж свързани с нея, те пребъдват чрез нея във Вечността. Поздравление за прекрасния ти и вълнуващ стих, Дора, посветен на твоя ближен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0