dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
Nov 13, 2025, 6:59 AM

Къде извира надеждата...

  Poetry
191 3 8
Къде извира надеждата

Лутам се напоследък, питам -

къде, всеки извор намира...

Надеждата, къде извира -

не за мен само, вода - жива...

Отдавна съм без тебе, мили -

с времето връщам се мислено,

по пътя, от двама изминат -

ще го следвам с обич самичка...

От обич надежда извира -

и от тез, след нас идващите...

А ти с обич ме пренасити,

още в мен е - давам на всички...

Пак ще сбере тя душите ни,

някой Божи ден, завинаги...

С вяра, непобедима -

Боже - упование мое си Ти!

 

. ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Много благодаря за "Любими", Мони!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Наташа, благодаря ти за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Благодаря много, Младен - и за "Любими"!
  • dorageorg (Дора Пежгорска)
    dorageorg (Дора Пежгорска)
    Сърдечно ви благодаря, Миночка и Младен - за вашите чудесни оптимистични коментари!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Въпросът от заглавието на стихотворението получава отговор вътре в текста:
    "От обич надежда извира". Наистина обичта - чистата и свята обич е изворът на надеждата. Двама души остават завинаги свързани с такава обич, защото тя съществува дори извън пространството и времето. Веднъж свързани с нея, те пребъдват чрез нея във Вечността. Поздравление за прекрасния ти и вълнуващ стих, Дора, посветен на твоя ближен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0