27 нояб. 2008 г., 08:36

Кадифето ме омая

864 0 12
 

КАДИФЕТО МЕ ОМАЯ

 

(на Минаваща)

 

 

Покана - да излезем на кафе,

отправям към красиво Кадифе!

Дали поканата ми ще приеме,

или хич за мене няма да ú дреме?

 

Името ú досега не зная

и вечер се опитвам да гадая:

Къде ли таз красавица живее?

Дали ще иска с мен тя да се смее?

 

Ще я чакам пак във „Скайп"-а

тази вечер тя да се яви

и името ú на екрана

пред мене да се появи.

 

А дотогава Кадифето

на изпитание постави мен - момчето,

да се чудя, да се мая -

откъде ли ще е таз омая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих-закачка!Аплодисменти,Вальо!
  • Петя, Светла, Алина, благодаря Ви за коментарите и за оценките!
    Прегръщам Ви е вас!
  • Добре са оценили творчеството ти и то много хора...толкова много.
    Но защо и аз да не стана една от тях и не дам своята оценка макар
    и не толкова експертна?!
  • Браво на тебе!Стискам палци и на двамата!
  • Сладурско!
    И късметче за кафе с... Кадифе!
    Поздравчета, Вальо!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...