Nov 27, 2008, 8:36 AM

Кадифето ме омая

  Poetry » Love
866 0 12
 

КАДИФЕТО МЕ ОМАЯ

 

(на Минаваща)

 

 

Покана - да излезем на кафе,

отправям към красиво Кадифе!

Дали поканата ми ще приеме,

или хич за мене няма да ú дреме?

 

Името ú досега не зная

и вечер се опитвам да гадая:

Къде ли таз красавица живее?

Дали ще иска с мен тя да се смее?

 

Ще я чакам пак във „Скайп"-а

тази вечер тя да се яви

и името ú на екрана

пред мене да се появи.

 

А дотогава Кадифето

на изпитание постави мен - момчето,

да се чудя, да се мая -

откъде ли ще е таз омая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих-закачка!Аплодисменти,Вальо!
  • Петя, Светла, Алина, благодаря Ви за коментарите и за оценките!
    Прегръщам Ви е вас!
  • Добре са оценили творчеството ти и то много хора...толкова много.
    Но защо и аз да не стана една от тях и не дам своята оценка макар
    и не толкова експертна?!
  • Браво на тебе!Стискам палци и на двамата!
  • Сладурско!
    И късметче за кафе с... Кадифе!
    Поздравчета, Вальо!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...