Вънотрая (Вънотрая)
15 119
20 сент. 2016 г., 16:19

Кадър от филм 

  Поэзия
1042 4 12

Пуста гара. Стар перон.

Пристига здрач.

А лампа скърцаща и разлюляна

разхвърля бледа светлина 

току наляво...,

после и надясно...

Самотен силует на мъж

с повдигната яка на старо пардесю

и сив каскет протрит и прашен.

Навярно чака влак.

Протяжно бавно и безсмислено

пробягва приглушена светлина по тоз каскет.

И после пак изчезва,

за да се завърне след секунда-две –

отново, и отново, и отново...,

като един безкрай.

Картина неподвижна от филм забравен безвъзвратно.

 

Но изведнъж достига тътен -

изпърво приглушен и тих.

А после миг след миг гръмовният му глас

втреперва въздуха,

а ужасена тишината бяга да се скрие.

Това ли е очакваният влак? 

Ще спре ли той на таз забравена от бога гара?

Дали ще скочи в него този мъж

застинал в напрежение

от чакане

на истински живот и смисъл?

Разтърсвайки света заспал във тази гара,

грохотно сиво,

надменно,

безразлично,

дори и малко арогантно,

прелита край лампата нищожна и уплашена

огромното туловище на този звяр метален -

и тръпнещ,

и горещ,

и силен.

Прелитат със скоростта на мисъл

низ от кадри на милион животи,

наврени там - зад стъклени прозорци,

които всъщност са екрани.

А бледите им зрители двамина –

един самотен мъж с каскет и тази стара лампа,

застинали са,

вкаменени

и смалени

пред гордия парад на пищната вселена необятна.

 

И после бавно тишината се завръща –

дошла отнейде неочаквано

след вятъра завихрен от машината.

И този път не спря.

И този път забравен е човекът.

А там – в един от многото екрани

стоеше тя –

момичето,

което

той нивга не целуна.

 

© Вънотрая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кадър от филм, изпълнен с драматизъм, очакване, разминаване... Просто - един живот.
  • Хареса ми!
  • За мен пристигането на влакът е много жива картина. За миг ме пренесе в един от романите на Руис Сафон.
    Харесах, поздрав!
  • Едно мъчително очакване и ...разминаване.
    Предадено с доста драматизъм...
    Харесах много.
    Поздрави!
  • !
  • ... до кога ще а линееш... а?
  • Благодаря на всички, които са имали силите да стигнат до края на това "нещо"! И за добрите думи благодаря! Особено казани от такива изключително уважавани от мен пишещи дами.
  • Тъжно...
  • Харесах!!! Поздрави!
  • Може пък и да я срещне пак, може пък и да я срещне... Натъжи ме...
  • Много точно е заглавието, наистина като кадър от филм е — многопластов и застинал...
  • ... сигурно е виновен каскета,
    да не се докоснат устните
    и само лампата единствена ще свети
    да не е на двамина пусто...
Предложения
: ??:??