28 мая 2007 г., 09:50

Кафе със сметана и захар

1.2K 0 8
Пия кафето с много сметана и захар.
Искам поне то да ми е сладост в моя ден.
Всичко друго е болка, черни облаци и подлост.
Всичко друго, лошо наранява ме мен.
Няма любов и признателност.
Верни другари, до смърт.
Няма нещо, заради което да си струва,
да живееш до последния си дъх.
Няма любим човек, който да те закриля
от неочаквано сполетели те беди.
Ех, ако има щастлива съдба: кажи, назови я,
нека тя да дойде и стопли и моите дни.
Не съществува сладка болка и утеха,
няма я вече верността.
Любовта и обичта кой цени и подкрепя,
за кого бих била една?
Няма вече мили думи и целувки,
няма го любимия човек.
Затова пия кафето с две-три захарни бучки.
Те да ми подслаждат живота вместо теб.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...