28.05.2007 г., 9:50

Кафе със сметана и захар

1.2K 0 8
Пия кафето с много сметана и захар.
Искам поне то да ми е сладост в моя ден.
Всичко друго е болка, черни облаци и подлост.
Всичко друго, лошо наранява ме мен.
Няма любов и признателност.
Верни другари, до смърт.
Няма нещо, заради което да си струва,
да живееш до последния си дъх.
Няма любим човек, който да те закриля
от неочаквано сполетели те беди.
Ех, ако има щастлива съдба: кажи, назови я,
нека тя да дойде и стопли и моите дни.
Не съществува сладка болка и утеха,
няма я вече верността.
Любовта и обичта кой цени и подкрепя,
за кого бих била една?
Няма вече мили думи и целувки,
няма го любимия човек.
Затова пия кафето с две-три захарни бучки.
Те да ми подслаждат живота вместо теб.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....