7 дек. 2007 г., 14:20

Кафез от чувства 

  Поэзия
607 0 4

Приюти го с жал, без мисъл и без глас.

Даде му да пише по стъклата,

да общува с птиците, с новия им клас,

накацал цветно-пересто по перилата.

Дневно-радостно го гледаше с жар,

разговори тънкострунно галеха

чувството, че не е сбъркала, пожар

всеки следващ досег палеха.

Но не стигат впрегнати мечти

в каляска правена от кал.

По стъклата вече песни не реди,

само петолиния печал.

Сви се в предчувствие едно

трепкащото й сърце,

клетката отвори, пък дано

някой ден отново пърха с криле...

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??