Кафез от чувства
Приюти го с жал, без мисъл и без глас.
Даде му да пише по стъклата,
да общува с птиците, с новия им клас,
накацал цветно-пересто по перилата.
Дневно-радостно го гледаше с жар,
разговори тънкострунно галеха
чувството, че не е сбъркала, пожар
всеки следващ досег палеха.
Но не стигат впрегнати мечти
в каляска правена от кал.
По стъклата вече песни не реди,
само петолиния печал.
Сви се в предчувствие едно
трепкащото й сърце,
клетката отвори, пък дано
някой ден отново пърха с криле...
© Ниела Вон All rights reserved.
