danisab (Ниела Вон)
214 312
Dec 7, 2007, 2:20 PM

Кафез от чувства 

  Poetry
580 0 4

Приюти го с жал, без мисъл и без глас.

Даде му да пише по стъклата,

да общува с птиците, с новия им клас,

накацал цветно-пересто по перилата.

Дневно-радостно го гледаше с жар,

разговори тънкострунно галеха

чувството, че не е сбъркала, пожар

всеки следващ досег палеха.

Но не стигат впрегнати мечти

в каляска правена от кал.

По стъклата вече песни не реди,

само петолиния печал.

Сви се в предчувствие едно

трепкащото й сърце,

клетката отвори, пък дано

някой ден отново пърха с криле...

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??