25 июл. 2010 г., 23:43

Кажи ми

691 0 0

Кажи ми нещо, което не знам...

нещо, което имам нужда да чуя.

Дали този звук в гърдите е истински,

дали сърцето ми бие за теб?

Аз не знам дали копнея за теб наистина

и дали образът, който виждам пред мене, си ти.

Ти си всичко, което съм искала някога,

но и всичко, от което страхувам се днес.

Ти накара ме всяка вечер за теб да мечтая

и всяка вечер ме беше страх да заспя.

Ти беше облян в краските на нежния блян,

но щом затворех очи, аз виждах мъгли...

Душата ми празна запълни поне за мига,

този миг на заблуда не искам да спра.

Ела при мен като рицар на бял кон

и сърцето ми спаси от този затвор...

Кажи ми нещо, което имам нужда да чуя,

кажи ми, че не ме познаваш

и само сън всичко било е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...