25 мая 2007 г., 22:20

КАЖИ МИ !

1.6K 0 7

Кажи ми

Кажи ми, че сънувам!
Кажи ми, греша!
Кажи ми, че бълнувам!
Плаче моята душа!

Не искам да повярвам,
че не си до мен сега!
Без теб не мога да живея:
страдам в мъка и тъга!

Сърце, защо си тъй голямо?!
Що стенеш, плачеш и кървиш?!
Що страдаш тъй безмълвно, нямо
и в адски огън днес гориш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светльо Златанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо така имам чувството на незавършеност! Задаваш въпрос, оставяйки края отворен! Или може би развитието оставяш на читателя?
  • Благодаря ви за топлите коментари!
  • !!!
    Сърце да е голямо!
    Всичко друго се нарежда!
    Поздрави!
  • Хубаво е...,макар и изпълнено с много болка Успех,Светльо!
  • Само голямото сърце може да плаче, но това едва ли е успокоение

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...