13 дек. 2007 г., 14:53

Кажи ми...

1.1K 0 2

Кажи, защо започна таз игра и остави ме сама?
Кажи с какво по-добра е тя от мен?
Кажи сега как да живея - само със спомена за теб?
Как да продължа - влюбена и сама?
Как да дишам и живея - така-ограбена-без душа?
Колко още да страдам? Защо не страдаш и ти - та нали ти започна всичко... нали ме искаше... нали беше сам, а сега, кажи как да те гледам така - до нея, щастлив, влюбен...

Знам, обичаш я... усмихвам се, но ме боли!

Боли, че подигра се с мен и чувствата ми.

Боли ме, защото се уморих от фалшиви ласки в нощта -

боли ме от любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми се случи нещо подобно, но се радвам че поне е щастлив и е намерил точно момиче..
  • ... много тъжно ... но това са си нещата от живота ...
    Пожелавам ти да срещнеш истински човек и да се оттарсиш от болката! Прегръдки!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...