КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа,
или тя - мен - в своята рана?
По мъчаливите устни чета,
че трябва да се изправя,
да се боря,
отсрочка да дам на смъртта,
да не губим сили в спорове.
Сърцето се бунтува, крещи,
мисълта ми замъглява.
Мълвя – не си ти,
ако не побеждаваш!
До кога, кажи ми, душа,
ще мога тъмнина
в зора да превръщам,
да търся и да нося любовта,
с топли ръце да прегръщам...?
05 06 2016
© Надежда Борисова Все права защищены