Кажи ми любе, Гергано
Що си ми любе, кахърно,
що вехне, съхне снагата?
Вдигни очи, да ги зърна!
Що гледаш, любе в земята?
Змей ли ти силата пие,
късно, по доби неверни,
зла ли прокоба се крие,
сплетена в плитките черни?
Менци не носиш, отрано,
пафти на кръста тъмнеят.
Кажи ми любе, Гергано,
що ти душицата крее?
Ако ме вече не иска,
твойта моминска душица –
на ручей ще се разплискам
и ще се сторя, на птица.
За да ти мия нозете,
от облак да те погледна,
от ручей Месец да свети,
за тебе любе, последно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
