Кажи ми любе, Гергано
Що си ми любе, кахърно,
що вехне, съхне снагата?
Вдигни очи, да ги зърна!
Що гледаш, любе в земята?
Змей ли ти силата пие,
късно, по доби неверни,
зла ли прокоба се крие,
сплетена в плитките черни?
Менци не носиш, отрано,
пафти на кръста тъмнеят.
Кажи ми любе, Гергано,
що ти душицата крее?
Ако ме вече не иска,
твойта моминска душица –
на ручей ще се разплискам
и ще се сторя, на птица.
За да ти мия нозете,
от облак да те погледна,
от ручей Месец да свети,
за тебе любе, последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
