22 июл. 2006 г., 12:43

Кажи ми пак, че ме обичаш

1.5K 0 17
Кажи ми пак, че ме обичаш,
така обичам да го чувам!
Не се страхувай да го казваш,
така във думите ти се прераждам!
И всеки път и аз ти отговарям,
какво, че вече сме го казвали,
кажи го, искам да го чувам!
Пък нека да се преповтаряме!
Така разбирам, че съм жива,
че теб те има, любов красива!
Че аз съм твоята любима,
ти моя светлина и сила!
Да го запомнят нека птиците
и лятото в житата златни,
а вятърът от устните ни жадни
да грабне  нежният ни шепот!
Когато пак повее в жарко лято
да ни разнася над полето!
Със птиците да литне над небето
във падащите листи... да ни шепне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...