Кажи ми пак, че ме обичаш
Кажи ми пак, че ме обичаш,
така обичам да го чувам!
Не се страхувай да го казваш,
така във думите ти се прераждам!
И всеки път и аз ти отговарям,
какво, че вече сме го казвали,
кажи го, искам да го чувам!
Пък нека да се преповтаряме!
Така разбирам, че съм жива,
че теб те има, любов красива!
Че аз съм твоята любима,
ти моя светлина и сила!
Да го запомнят нека птиците
и лятото в житата златни,
а вятърът от устните ни жадни
да грабне нежният ни шепот!
Когато пак повее в жарко лято
да ни разнася над полето!
Със птиците да литне над небето
във падащите листи... да ни шепне!
така обичам да го чувам!
Не се страхувай да го казваш,
така във думите ти се прераждам!
И всеки път и аз ти отговарям,
какво, че вече сме го казвали,
кажи го, искам да го чувам!
Пък нека да се преповтаряме!
Така разбирам, че съм жива,
че теб те има, любов красива!
Че аз съм твоята любима,
ти моя светлина и сила!
Да го запомнят нека птиците
и лятото в житата златни,
а вятърът от устните ни жадни
да грабне нежният ни шепот!
Когато пак повее в жарко лято
да ни разнася над полето!
Със птиците да литне над небето
във падащите листи... да ни шепне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
