Кажи ми, звездице!
"Път ли е - все е на извървяване.
И чака най-своя си пътник.
Любов да му покаже по тъмно
и да го отведе до съмналото..."
Маргарита Василева - враната
Надвиснал е черен купол небесен.
Вечерта вече е събудила мечките.
Зареян е някъде ергенинът месец
и само снегът му повтаря пътечките...
Хайде, да идем двама в полето!
Нищо, че няма да има цветя...
Хайде, води ме там и където
само със теб и за теб ще горя!
Хайде, да идем в дървена къща,
скрита в гори и високи треви!
Вино и лучец, хлябът насъщен...
В циганска печка Любов да гори!
Искам със тебе огън да гледам!
Искам за тебе песен да пея!
Искам я, Господи, ако ще за последно...
Искам, по изгрев, да се будя до нея...
Зная, на тази малка планета
боса, самичка някъде бродиш...
Омръзна ми сам да сплитам куплетите...
Ябълко златна, змейове водиш...
Тихо звучи ли? Как куриозно?!
Виж колко тъжно плачат и свещите...
Увяхва във вазата непогледната роза...
Кажи ми, звездице, при Бог ще я срещна ли?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
