28 feb 2012, 12:06

Кажи ми, звездице! 

  Poesía » De amor
954 0 5

"Път ли е - все е на извървяване.

И чака най-своя си пътник.

Любов да му покаже по тъмно

и да го отведе до съмналото..."

 

Маргарита Василева - враната

 

Надвиснал е черен купол небесен.

Вечерта вече е събудила мечките.

Зареян е някъде ергенинът месец

и само снегът му повтаря пътечките...

 

Хайде, да идем двама в полето!

Нищо, че няма да има цветя...

Хайде, води ме там и където

само със теб и за теб ще горя!

 

Хайде, да идем в дървена къща,

скрита в гори и високи треви!

Вино и лучец, хлябът насъщен...

В циганска печка Любов да гори!

 

Искам със тебе огън да гледам!

Искам за тебе песен да пея!

Искам я, Господи, ако ще за последно...

Искам, по изгрев, да се будя до нея...

 

Зная, на тази малка планета

боса, самичка някъде бродиш...

Омръзна ми сам да сплитам куплетите...

Ябълко златна, змейове водиш...

 

Тихо звучи ли? Как куриозно?!

Виж колко тъжно плачат и свещите...

Увяхва във вазата непогледната роза...

Кажи ми, звездице, при Бог ще я срещна ли?!

 

 

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Увяхва във вазата непогледната роза...
    Кажи ми, звездице, при Бог ще я срещна ли?!
    !!!
  • чудесно поетично докосване между таланти...
    кой от кой о-голям, и по-красив...
    радвам се на стиховете ви...
    от сърце..
  • Вранче, вранче, пораснало момиче...
    Аз видях на "черно клонче ябълка цъфнала", а зеленкото си ми е олтар - нали цял живот с него се залъгвам - от кълновете до класчетата...
    Лошо е да останеш на върха, под снега, още по- лошо е снегът в косите, а най - лошото е снегът в душите. Ей затова си тача зеленкото!
    Трябваше да те почета, щото си те обичам - и теб и стиховете ти. Липсваш тук, ама ти си знаеш...
    Няма да си затворя очите, вранче, тъй и ще си пукна с отворени очи...
    Сполай ти за добрата дума!
    Халосника
  • ..........
  • Благодаря ти Zeм,приятелю, че си ме цитирал.Харесват ми стиховете ти.Но за миг дори не допускай лирическата ти да е като мен!За да ти е по-сладък живота, приятелю.Много съм лоша аз, проклетия съм и на ината си път сторвам.Роб съм на желанията си, никой не гледам и не познавам чувството за вина.Ей такава съм халосана, а покорителите останаха на Еверест...!Врана съм, зеленоока лошотия!

    Дружка си ми ти!(няма да видиш, но ако видиш, като мен - очите си да затвориш)
Propuestas
: ??:??