Feb 28, 2012, 12:06 PM

Кажи ми, звездице!

  Poetry » Love
1.2K 0 5

"Път ли е - все е на извървяване.

И чака най-своя си пътник.

Любов да му покаже по тъмно

и да го отведе до съмналото..."

 

Маргарита Василева - враната

 

Надвиснал е черен купол небесен.

Вечерта вече е събудила мечките.

Зареян е някъде ергенинът месец

и само снегът му повтаря пътечките...

 

Хайде, да идем двама в полето!

Нищо, че няма да има цветя...

Хайде, води ме там и където

само със теб и за теб ще горя!

 

Хайде, да идем в дървена къща,

скрита в гори и високи треви!

Вино и лучец, хлябът насъщен...

В циганска печка Любов да гори!

 

Искам със тебе огън да гледам!

Искам за тебе песен да пея!

Искам я, Господи, ако ще за последно...

Искам, по изгрев, да се будя до нея...

 

Зная, на тази малка планета

боса, самичка някъде бродиш...

Омръзна ми сам да сплитам куплетите...

Ябълко златна, змейове водиш...

 

Тихо звучи ли? Как куриозно?!

Виж колко тъжно плачат и свещите...

Увяхва във вазата непогледната роза...

Кажи ми, звездице, при Бог ще я срещна ли?!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Увяхва във вазата непогледната роза...
    Кажи ми, звездице, при Бог ще я срещна ли?!
    !!!
  • чудесно поетично докосване между таланти...
    кой от кой о-голям, и по-красив...
    радвам се на стиховете ви...
    от сърце..
  • Вранче, вранче, пораснало момиче...
    Аз видях на "черно клонче ябълка цъфнала", а зеленкото си ми е олтар - нали цял живот с него се залъгвам - от кълновете до класчетата...
    Лошо е да останеш на върха, под снега, още по- лошо е снегът в косите, а най - лошото е снегът в душите. Ей затова си тача зеленкото!
    Трябваше да те почета, щото си те обичам - и теб и стиховете ти. Липсваш тук, ама ти си знаеш...
    Няма да си затворя очите, вранче, тъй и ще си пукна с отворени очи...
    Сполай ти за добрата дума!
    Халосника
  • ..........
  • Благодаря ти Zeм,приятелю, че си ме цитирал.Харесват ми стиховете ти.Но за миг дори не допускай лирическата ти да е като мен!За да ти е по-сладък живота, приятелю.Много съм лоша аз, проклетия съм и на ината си път сторвам.Роб съм на желанията си, никой не гледам и не познавам чувството за вина.Ей такава съм халосана, а покорителите останаха на Еверест...!Врана съм, зеленоока лошотия!

    Дружка си ми ти!(няма да видиш, но ако видиш, като мен - очите си да затвориш)

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....