Кайнак

21 сент. 2010 г., 15:14

Поэзия » Философская

789 0 2

К А Й Н А К

светът ли пее под летния душ

с арията на Виолета

виолетки никнат в античен театър

надал ухо бронзов чешит

обърква хода на Главната улица

есента се усмихна

реката пълни Извора

преливат в златни кошове Старите хълмове

седмо ниво на светлината

утре ще е повече от днес

белотата жили

зима

вие тяло по лъжица от дърво

с любовта ще се разлистим

сякаш слезли вдясно

запролетяват ръцете Ти

нареждаш Пъзела между сезоните -

утре което повече от д н е с е

И голият има нещо за губене – насладата,

че няма какво да му вземат.

В това е ф и н е с ъ т.