... как...?
Рисувай ми, зографе, пиктограма.
В иконата ми нарисувай знак.
Със мисълта за друг, ако пристъпя в храма,
при теб да ме завръща пак.
Рисувай от страстта си притаена,
една въздишка, вятър и светлик.
А аз ще коленича уморена.
И не пред Божия... Пред твоя лик.
Душата ми ще бъде скромна лепта.
Зографе, страх ме е, за Божия олтар.
Ако искра у двама ни засветка,
как с устни ще гасим пожар...?
© Таня Георгиева Все права защищены
Хубав стих!